За каквото и да се говори, за да се подобри образователната ни система не стигат козметични закони и наредби. Не мисля и че редактирането на парче би свършило нещо значително. Четем статии за образованието тук и там и си въздишаме, а тези, които са го видели "на живо" само могат да потвърдят, че нещата са почти както са описани. Но училищата във Финландия, Холандия, Норвегия, Англия, та дори и в Испания не са училищата в България. И това, според мен, първо идва от начина, по който е организиран процеса на обучение. Ние и други страни от соц-а все още стриктно се придържаме към революционните за 16 век идеи на Ян Амос Коменски, създал класно-урочната система и според който за образованието се необходими три неща: училища, книги (учебници) и учители (наставници). Е, животът в 21 век е доста по-различен, хората са различни, децата са различни. Днес учителят и учебникът не могат и не бива да бъдат определящи образователния процес на детето. И вместо мантрата "Слушай в час, бъди активен, научи си урока и си напиши домашната работа вкъщи!", по която масово се работи в българското училище, възможно най-скоро да се премине към "Изследвай, информирай се, експериментирай, изложи идеите си, аргументирай тезите си!".
Зная, че звучи фантасмагорично, но го видях да се прави от 7 годишни деца. При този подход няма "грешно" или "ненаучено", защото е важен процесът, а не количеството информация, която е съхранена в главите на децата. А изминавайки пътят на откритието, те усвояват уменията, които ще им служат през целият им живот. Но ... ако някой ей така, с магическа пръчка просто промени закони, наредби, мисленето на чиновниците в министерство, инспекторати, директорските страхове да осъществят нещо по-различно и т.н., дали има учители, които да имат готовност поне да опитат този подход? Не се питам, дали има колеги, които се борят със системата и реализират съвременни методи и похвати, та дори го правят с риск да бъдат санкционирани от бюрократите, защото зная, че има такива, но те са малко. Повечето, и нека бъда извинена,но историята с подписката ни е много показателна, се страхуват да вдигнат главата си дори, какво остава да нарушат "повелите на властимащите". Ако не ми вярвате, влезте да видите колко са подписите и как доста подписали не желаят името им да бъде прочетено. От 570 подписа досега, 124 са със скрити имена.(Подкрепям, ама анонимно!?!)
Обратно по темата...харесвам идеята учебниците да бъдат заменени с купища книги, от които да се търси информация, но за да бъде достъпно това за всеки ученик са потребни ... пари, с които да се закупят тези книги и те да са на свободен достъп в училището. Това с парите е другата страна на нещата. Богатата на материални ресурси работна среда дава предпоставки за много повече и по-качествена работа. Не е въпрос на пари за заплати, става дума за това, какво имаш в ръцете си докато работиш с учениците. Дали разчиташ на това, което те са си донесли в училище или училището им е осигурило всичко и нищо няма да ти попречи да осъществиш идеите си за работата с тях. Наскоро ми попадна страница, на която намерих сравнение на страните по коефициент на БВП за образование. Информацията не е съвсем актуална, но е показателна.
Вижте сами:
