Децата - бъдещето, което програмираме

Какво ще е бъдещето на човечеството зависи от това какви са децата днес. Може би банално, но всеки, който работи с деца знае, че е вярно.
Децата се раждат обусловени от гените на родителите си, но изграждат характера и навиците си под влияние на средата, в която живеят. Това е, което наричам "програмиране". Понякога те се освобождават от влиянието, но често то определя живота им. 
Много са факторите, определяни като среда на живот, но според мен основните, тези които залагат началната посока на развитие на детето са семейството и училището*.
Семейството
Има изобилие от книги представящи надълго и нашироко влиянието на семейството върху здравето, живота и развитието на детето. Ясно е, че от това дали семейството е от двама родители, дали те живеят щастливо, дали могат да обезпечат детето си финансово, дали му отделят вниманието и се грижат за него, колкото е необходимо, са основни неща, които понякога определят посоката, в която тръгва развитието на детето, но ... Мисля си за нещо друго, мисля си за посланията, които интуитивно изпращаме, за действията ни, с които възпитаваме, когато дори не го съзнаваме.
Ако обичаме да четем, ако в домът ни има книги, вероятността децата ни да четат е много по-голяма, отколкото ако книгите са в кашон прибрани "на село" или на тавана. 
Как общуваме с околните? Как разговаряме, поздравяваме ли, учтиви ли сме, уважаваме ли старите си родители макар и да са се вдетинили, клюкарстваме ли зад гърба на познатите си,  злорадстваме ли ако някой не сполучи? 
Децата попиват това поведение, те го приемат като норма и тъй като родителите са пример за подражание - като еталон, по който ще изграждат своите социални умения. Много често децата слушат вкъщи иронични коментари за училището и учителите си, тогава те изграждат същото отношение, което преминава и към отношението към образованието като цяло. 
Наблюдавала съм малки момиченца с къси бодита, лакирани нокти, следи от грим и цветни кичури в косите. Момченца, с глави нашарени с какви ли не фигури с машинката за подстригване. Всеки път си задавам въпроса: Какво е посланието? Какво качество на характера, каква морална и естетическа позиция се изграждат по този начин? Минималистичният стил на обличане и гримът на момиченцата ми навява единствено и само представата за една древна професия. Едва ли това е далечната цел на майката, която е поощрила или дори сама подбрала стила на детето си. За момченцата с нарисуваните главички дори нямам представа какво точно трябва това да представлява. 
Училището
Мястото, където децата прекарват по-голямата част от времето си. Мястото, където се предполага те да развият интелекта си, да натрупат знания, умения и да израснат като личности. Мястото, където детето започва да общува с връстници и намира нови модели за подражание. Да, училището изгражда над това, което е поставено като основа вкъщи, но влиянието му върху развитието на детето е безспорно.
Какво формира училище, основано върху лъжата, че има правила, които трябва да се спазват, но всъщност правилата всеки ден се заобикалят, понякога и от самите учители, пред очите на учениците? Ако правилата са си правила, докато ... не дойде татко да се разправя с учителката/ директора и тогава правилата се оказват само пожелателни? Да, въпросът е риторичен. Формира неуважение към институцията, към правилата (това може и да прерасне в неуважение към законите), формира социално двуличие - уж сме за реда, а пък ако може за нас той да не важи. Познато поведение, нали?
Друго много важно послание, което училището, учебната система отправя към децата е начинът, по който те учат. Дали се изисква от тях да бъдат добри слушатели и изпълнители, дали им се дава наготово и те само трябва да научат и повтарят това, което друг им е казал (в случая - учителят) или ученето им е път на откритие, опити, грешки, предположения и експерименти. Дали изказването им започва с "Аз мисля, че..." или е по-скоро преразказ на нечии думи без никакъв зачатък дори на собствено мнение.
Говори се, че училището не подготвя за реалния живот. Да, така е, поне в България. Докато повечето класни стаи са подредени като кинозали и учениците трябва да слушат, отговарят на въпроси като повтарят написаното в урока, учат уроците и ги повтарят когато ги изпитват - така ще е.
Това обаче е външната страна, която всеки вижда. Има и друго - скрито от погледа, понякога дори на учителя. Какво съдържат уроците? Какво е посланието в тях? На какво учат децата? Дали информацията е достоверна, пълна, достатъчна? Пример: Историята на България - ако има наука, която да е в пряка услуга на властта, това сигурно е историята, която се изучава в училище. Примерите за това са безброй, но и не само в България е така. Премълчаните факти, редактираните събития, пропуснатите детайли придават нов смисъл на историята. Така турското робство се превръща в нещо различно, партизанските отряди стават героични, липсват предателствата, страха и малодушието проявени тук или там, от този или онзи. Ако по мое време изучаването на българската история трябваше да ни възпита в родолюбие, сега не зная в какво се възпитават децата. Ако се четат учебниците - в нищо. Просто някаква информация. Добре, че все още учителите от "старата школа" дават своя принос за възпитанието в патриотизъм и родолюбие.
И пак за влиянието на учебния материал, за учебната среда, но извън България. От 23 юни 2016 говорейки за Обединеното Кралство се говори за Брексит. Много хора се чудиха как е възможно това да се случи, как може да им мине на британците сериозно мисълта да излязат от Европейския съюз? 
Работейки в английски училища имах възможност да видя какво има в библиотеките на класа и на училището. Там има разнообразна литература, като повечето от книгите са от английски автори... и почти нищо от световно известните автори за деца. Няма да срещнете Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо, Екзюпери и дори Астрид Линдгрен е рядкост. Може обаче да се видят преразказаните от местни автори произведения. Как ви се струва това? Дали тези деца научават, че съществуват автори извън Кралството, които не само Европа, но и цял свят чете и препрочита? 
Относно учебната програма - всяко училище само изгражда своята като има за основа рамката зададена от министерството. Не видях обаче нищо за историята, географията на Европа. Какво да очакваме от поколение, израснало с екзотиката на Африка, историите за Антарктида, но незнаещо, че островите, на които е разположена Великобритания принадлежат на континента Европа? И това игнориране на Европа като история, география не е от вчера. Дали е случайно? И не е ли закономерен резултатът от вота, разгледан в този контекст?
 Това са само примери как ние и обществото моделираме, програмираме нашите деца. Каквито и да са те, причината за това сме ние. Време е да го осъзнаем.


*Тук използвам Училище като обща дума за всички учебни заведения, през които преминава детето - от яслата до ...докато завърши 12 клас.

Ролята на самоконтрола в детските години

През 1958 год. учени във Великобритания започват проучване на живота на деца родени в една и съща седмица през март същата година. Те изследват условията, в които е протекла бременността, как е преминало раждането, в какви условия живее детето, какви са физическите и психическите му качества, как се справя в училище и много други, но също се опитват да разберат защо някои деца следват неотлъчно успешна траектория в живота си, докато други се препъват и пропадат. Една от идеите възникнали от тези изследвания е важността от самоконтрола в детството като предпоставка за успех по-късно.Най-известният пример за това е познат като „маршмелоу тест“ – експеримент извършен от психолога Уолтър Мишел в университета Станфорд в края на 60те години на 20 век. Експериментът се състоял в следното: На деца в предучилищна възраст се предлага бонбон маршмелоу (или бисквитка, или друго лакомство) и им се казва, че те могат или да изядат веднага лакомството или да почакат двадесет минути и да получат две лакомства вместо едно. Някои деца излапват предложеното  веднага щом учените обърнат гръб, докато други са способни да устоят на изкушението, макар и  да трябва да си затворят очите, тананикат измислени от тях самите песнички или ритат масата, за да се разсеят от мисълта за изкушението.  Години по-късно, психолозите се срещнали отново с децата и открили, че онези които имали по-добър самоконтрол и са изчакали двадесет минути са се представили по –добре на приемните изпити за колеж, били по-способни да се справят с напрежението и стреса и дори по-малко склонни към напълняване. Тези резултати пораждат идеята, че самоконтролът в детството предвещава нашето здраве и благосъстояние в бъдеще.В друго изследване учените идентифицират децата, които се оказва че имат слаб самоконтрол чрез няколко теста за седем или единадесетгодишни деца. Тестовете изследват:-дали детето се нуждае постоянно от дребни забележки;-дали се държи лошо когато учителят е вън от класната стая;-дали не знае какво да прави със себе си;-дали никога не се задържа към нищо задълго;-дали понякога е нетърпелив/а, но понякога – безразличен/а. Общо взето, отчита се, че децата имат самоконтрол ако:
-могат да отложат „момента на удоволствието“;-контролират своите емоции и поведение;-задържат вниманието си и са упорити в изпълнението на задачата си.
Учените свързват резултатите от изследването си с различни показатели на човешкото здраве като кръвно налягане, холестерол и индекса на телесна маса, измерени на средна възраст при същите хора, в комбинация с изследване на психологическото им здраве.Децата, показали ниски резултати на самоконтрол при тези изследвания били повече склонни да имат здравословни проблеми в зряла възраст. Подобни изследвания направени на същите деца доказали, че тези от тях които имали силен самоконтрол в детска възраст били по-склонни да си осигурят по-висок социално икономически статус, да работят на отговорни длъжности и по-малко склонни да останат продължително време безработни. В резултат на тези изследвания, някои учени сега са убедени, че качества като търпението и постоянството са толкова важни за постигането на успех в живота, че трябва да бъдат усвоявани от ранна възраст.Всичко това се прибавя към все по-ясното осъзнаване на идеята, че когато става дума за намиране на щастието, здравето и благополучието в живота, би било полезно първо да се изградят социални и емоционални умения наравно с интелектуалните. Успехът в много професии и в предизвикателствата на живота изискват от хората по-скоро да бъдат усърдни, отговорни и да си вършат работата докрая, отколкото да бъдат неповторимо интелигентни.

Превод от "The Life Project" на Хелен Пиърсън