Как подкрепяме социалните злини

"Продължителността на социалните злини не се дължи на факта, че ние не знаем кое е правилно, но на факта, че ние предпочитаме да продължим да правим това, което не е редно".

                Ричард Хенри Тоуни - британски историк, социален критик, християн-социалист и защитник на идеята за образование за възрастни. 

Напълно съм съгласна, въпреки че цитатът е от преди приблизително един век. 

Когато нещо не е редно (например: даването на подкуп), но ти избираш да го направиш, защото смяташ, че "всички правят така", т.е. това е общоприетият модел - е тогава това социално зло ще продължава да вирее. 

Говорим си против политиците, защото са корумпирани, защото искат само да ползват облагите на властта, вместо да изпълняват отговорностите си, но... търсим някой По-нагоре, когато имаме проблеми, за да ни ги разреши "по втория начин". Или мислим в коя партия е по-изгодно да се включим, че да ... каквото и да сме си наумили да се случи. Тогава?

За идеите

Въпреки, че историите за науката обичат да рисуват умните идеи като лампички, светкавици или моменти на вдъхновение преживени в банята, истината е, че повечето идеи са по-органични в своя произход.
Те поникват като семенца от почвата на съществуващото от преди знание и се наторяват от интересите на времето.

Из " Проектът Живот" на Хелен Пиърсън

Еди от Щатите

Еди е ученик в трети клас. Живее с родителите си в един от кварталите на Лондон. Дошли са от Калифорния, един от щатите на САЩ. Еди е много горд от това, а съучениците му тайно му завиждат, защото да си от Щатите е ... готино.
Тържеството на класа (т.н. "assembly") преди ваканцията за средата на учебния срок беше на тема "Учим география". Всички участваха в танца, чийто хореограф бе майката на Фийби, в скечовете по сценарий на учителката, в песните, които пяха. Еди също участва в скеч. Той носеше на раменете си американското знаме и държеше в ръцете си уголемена стара фотография. В скеча той каза, че е от Америка, където преди много години е пристигнала неговата пра-прабаба. Не обърнах много внимание, но му повярвах, защото знаех, че учителката им търсеше автентичност в историята, която пресъздаваха децата.
На другият ден в класната стая зърнах фотографията. Стоеше си при другите материали от тържеството и очакваше Еди да си я прибере. Тя се оказа автентична! Интересно! Загледах се: десетина мъже и жени подредени седнали и прави като за семейна снимка. Пра-прабабата бе оградена с червен кръг, но това не помагаше много, защото снимката бе с много лошо качество ...като снимка от 18-19 век. Веднага ми направиха впечатление дрехите. Жените - с рокли и прически много наподобяващи тези, които наричаме "градски дрехи" носени по нашите земи през 18 век. Мъжете бяха с ...пояси и фесове. Не носеха потури, а по - тесни панталони.  Светна ми лампичката на любопитството. Откъде бяха тези хора? Определено не бяха от Западна Европа в онези години. Нещо познато, нещо балканско имаше в тях.
Е, не издържах и питах Еди. Не е много редно, в английските училища не се проявява такъв интерес към личния живот и семейството на учениците, но аз просто...трябваше да знам.
И той ми каза: Пра-прабаба му е пристигнала от Армения. Кои са тези хора на снимката около бабата Еди нямаше идея.
Не разпитвах нищо повече... Еди от Щатите... Еди, чийто семейство пази в архивите си стара снимка на пра-прабабата дошла от Армения...
Знаем ли кои сме? Знаем ли какви са корените ни, гените ни? Кои и какви са хората, живеещи в мултикултурна среда, каквито са големите европейски градове и целите Щати?  
Близо ли сме до голямото световно село, където няма да има отделни националности и расите ще са смесени?
Как се вписва това в политиката на разделение и изолация, която политици прокарват напоследък?