It was so silent that I heard
my thoughts rustle
like leaves in a paper bag...
It was so peaseful that I heard
teh trees ease off
their coats of bark...
It was so still that I heard
the paving stones groan
as they muscled for space...
It was so silent that I heard
a page of this book
whisper to its neighbour,
'Look, he's peering at us again...'
It was so still that I felt
a raindrop grin
as it tickled the window's pane...
It was so calm that I sensed
a smile crack the face
of a stranger...
It was so quiet that I heard
the morning Earth roll over
in its sleep and doze
for five minutes more...
Pie Corbett
Ето го и превода на български. Не е същото, защото думите понякога при превод губят нюансите в значението си, но ...😖
Стихотворение, което се изрича тихо
Беше толкова тихо, че чух
мислите си да шумолят
като листа в хартиена торба...
Беше толкова спокойно, че чух
дърветата да разхлабват
палтата си от кора...
Беше толкова безшумно, че чух
паветата да простенват
докато се бутаха за място...
Беше толкова тихо, че чух
страница от тази книга
да прошепва на друга:
"Виж, той пак се взира в нас!"...
Беше толкова безмълвно, че усетих
дъждовната капка да се подсмихва,
докато гъделичкаше стъклото на прозореца...
Беше толкова спокойно, че почувствах
усмивката, която пропука на
лицето на непознат...
Беше толкова тихо, че чух
как утринната Земя се завъртя
в съня си и задряма за още пет минути...
