Ролята на самоконтрола в детските години

През 1958 год. учени във Великобритания започват проучване на живота на деца родени в една и съща седмица през март същата година. Те изследват условията, в които е протекла бременността, как е преминало раждането, в какви условия живее детето, какви са физическите и психическите му качества, как се справя в училище и много други, но също се опитват да разберат защо някои деца следват неотлъчно успешна траектория в живота си, докато други се препъват и пропадат. Една от идеите възникнали от тези изследвания е важността от самоконтрола в детството като предпоставка за успех по-късно.Най-известният пример за това е познат като „маршмелоу тест“ – експеримент извършен от психолога Уолтър Мишел в университета Станфорд в края на 60те години на 20 век. Експериментът се състоял в следното: На деца в предучилищна възраст се предлага бонбон маршмелоу (или бисквитка, или друго лакомство) и им се казва, че те могат или да изядат веднага лакомството или да почакат двадесет минути и да получат две лакомства вместо едно. Някои деца излапват предложеното  веднага щом учените обърнат гръб, докато други са способни да устоят на изкушението, макар и  да трябва да си затворят очите, тананикат измислени от тях самите песнички или ритат масата, за да се разсеят от мисълта за изкушението.  Години по-късно, психолозите се срещнали отново с децата и открили, че онези които имали по-добър самоконтрол и са изчакали двадесет минути са се представили по –добре на приемните изпити за колеж, били по-способни да се справят с напрежението и стреса и дори по-малко склонни към напълняване. Тези резултати пораждат идеята, че самоконтролът в детството предвещава нашето здраве и благосъстояние в бъдеще.В друго изследване учените идентифицират децата, които се оказва че имат слаб самоконтрол чрез няколко теста за седем или единадесетгодишни деца. Тестовете изследват:-дали детето се нуждае постоянно от дребни забележки;-дали се държи лошо когато учителят е вън от класната стая;-дали не знае какво да прави със себе си;-дали никога не се задържа към нищо задълго;-дали понякога е нетърпелив/а, но понякога – безразличен/а. Общо взето, отчита се, че децата имат самоконтрол ако:
-могат да отложат „момента на удоволствието“;-контролират своите емоции и поведение;-задържат вниманието си и са упорити в изпълнението на задачата си.
Учените свързват резултатите от изследването си с различни показатели на човешкото здраве като кръвно налягане, холестерол и индекса на телесна маса, измерени на средна възраст при същите хора, в комбинация с изследване на психологическото им здраве.Децата, показали ниски резултати на самоконтрол при тези изследвания били повече склонни да имат здравословни проблеми в зряла възраст. Подобни изследвания направени на същите деца доказали, че тези от тях които имали силен самоконтрол в детска възраст били по-склонни да си осигурят по-висок социално икономически статус, да работят на отговорни длъжности и по-малко склонни да останат продължително време безработни. В резултат на тези изследвания, някои учени сега са убедени, че качества като търпението и постоянството са толкова важни за постигането на успех в живота, че трябва да бъдат усвоявани от ранна възраст.Всичко това се прибавя към все по-ясното осъзнаване на идеята, че когато става дума за намиране на щастието, здравето и благополучието в живота, би било полезно първо да се изградят социални и емоционални умения наравно с интелектуалните. Успехът в много професии и в предизвикателствата на живота изискват от хората по-скоро да бъдат усърдни, отговорни и да си вършат работата докрая, отколкото да бъдат неповторимо интелигентни.

Превод от "The Life Project" на Хелен Пиърсън