понеделник, 1 май 2017 г.

Седем начина да се справим с ученик в началните класове, който отказва да прави каквото и да е

Няма лесен отговор как да се справим с вечно отказващият да работи малък ученик, но Клеър Лотрие, която е заместник директор в Henwick Primary School в Лондон споделя няколко стратегии, които могат да ни помогнат и с най-упоритият ученик.
Когато става въпрос да се разправяте с ученик, който отказва редовно, не е нужно да ви казвам, че няма магическа пръчка, която да разреши проблема. Всички сме го преживявали, а ако вие все още не сте – в някакъв момент това вероятно ще стане.
Всеки „несъгласен“ отказва да прави различни неща по различни причини. Все пак, ето няколко общи стратегии, които може да ви помогнат следващият път, когато се изправите пред такъв ученик.

1. Използвайте силата на „и все пак...“

Това го научих от нашият училищен педагогически съветник. Може да бъде ефективно, когато трябва да се справиш с ученик (или възрастен), който е заседнал в негативен цикъл и отказва да направи нещо, защото е убеден, че не може. Можете да използвате фразата „И все пак...“ като начало на изречение, за да му припомните за момент, когато той е успял да направи това, за което сега казва, че не може. Например:

Ученик:  Няма да ида в часа по математика, защото не мога да решавам задачите.
Ти: И все пак, миналата седмица ти реши всички задачи.

2. Предизвикайте мисленето като използвате въпроси вместо твърдения

Tази стратегия ми беше споделена на обучение основано на когнитивната поведенческа терапия (cognitive behavioural therapy), от където идва идеята, че нашите мисли диктуват чувствата ни, което на свой ред контролира поведението ни. Идеята е, че ако променим мислите, си можем да променим чувствата си и накрая да променим поведението си. Така че, ако един ученик отказва на направи нещо, трябва да използвате въпроси, за да му помогнете да се противопостави на негативните си мисли. Това зависи от ситуацията, но въпросите биха могли да бъдат: "Това наистина ли е вярно?" "Сигурен ли си в това?" "Кога се оказа, че това не е вярно?" "Какво друго обяснение би могло да има?" "Кои от твоите силни страни могат да ти помогнат?"

3. Направете разумни поправки/корекции

Това е тънка линия. Понякога да направиш твърде голяма корекция може да се обърне срещу вас. Да кажем, че ученик редовно отказва да идва в училище сутринта, обаче в общи линии след това е добре през останалата част на деня. В този случай, може би всичко, от което се нуждае този ученик е да има определен възрастен, който да е готов да го посрещне или да има конкретна ежедневна първа дейност в училище, например Четене. Това би могло да му помогне да преодолее проблема. Ако можете да направите лесни корекции, то би си струвало да се опита.

4. Разсейване

Понякога отклоняването на вниманието за кратко време от настоящия проблем може да бъде по-ефективно в дългосрочен план. Опитайте да говорите на ученика за нещо друго, което предстои в близко време или дори за времето. Да се върви и говори по едно и също време също може да бъде полезна стратегия. След това, когато се върнете към проблема, ученикът може да е в по-добра нагласа да се изправи срещу него и да ви слуша.

5.  Бъдете наясно със слабото му място

Това води до разсейване, но тук ключът са отношенията ви с конкретния ученик и какво знаете за него. Работила съм с ученици, които дори в средата на пълен отказ, смекчават тона, когато ги попитам за техния домашен любимец например. Това е начина да се смени настроението им и да се поставят в по-добра позиция, за да приемат, че трябва да направят това, което отказват да свършат.

6. Ограничете възможностите

Ако можете и е подходящо, предложете на ученика две възможности, които да са приемливи и за вас. Това може да улесни ситуацията, защото учениците чувстват, че запазват някакво ниво на контрол чрез избора, който могат да направят, докато вие сте щастливи, защото какъвто и избор да направят, той ще върши работа и на вас.

7. Бъдете подготвени за това, че няма да има бързо оправяне

В края на краищата, ключът към истинското справяне с постоянен отказ е да се разплете ситуацията и да се разбере какво я отключва за това дете. Често, няма да бъде лесно да се разреши проблема с едно действие, но това ще ви помогне да се придвижите напред към намиране на разрешението. Важно е също да се сподели грижата. Уверете се, че училищното ръководство знае за отказа на ученика и че вие постоянно и системно прилагате вашата политика за управление на поведението в училище. Последно, но не маловажно - не приемайте системния отказ лично: рядко е заради вас, дори и да изглежда че е.

Клеър Лотрие е заместник директор в Henwick Primary School в Лондон. Тя също е колумнист в Tes  и публикува в Tweeter под @OhLottie

Няма коментари:

Публикуване на коментар