Невероятното странстване на Харолд Фрай

"Светът е съставен от хора поставящи единия си крак пред другия; 
а животът може да изглежда обикновен просто защото човекът, който го живее е правил това много дълго време."
                                                                                                       Рейчъл Джойс
Откъс от Невероятното странстване на Харолд Фрай

Една много силна книга, която ме накара да се замисля, да променя нещо от начина. по който гледам на трудностите и баналните неща в ежедневието...Поне така се надявам да е станало.

Харолд е наскоро пенсиониран възрастен мъж, който живее със съпругата си в Южна Англия. Той е затворен и мълчалив и дори не вече не разговаря със съпругата си, а животът му е монотонен и скучен. Един ден Харолд получава писмо от Куини - стара приятелка, която живее някъде в Северна Англия и той не е чувал от много години, в което тя му пише, че е болна от рак и скоро ще си отиде. Той пише отговор на писмото й и излиза да го пусне. Тръгва към пощенската кутия с обувките си за яхта и без яке... и не спира да върви докато не пристига в болницата, където е Куини. На това необичайно странстване или по - точно поклонение (като пилигримите, които са вървели много мили за да изпълнят мисията си), той тръгва след думите на младата продавачка в местния магазин, че ако силно вярваш, че болният ще оздравее то твоите мисли ще го пазят и чудото ще се случи.
Харолд преминава през много трудности и изпитания, които неочаквано дори за себе си преодолява. Среща много хора по пътя си, променя се. Става по-общителен, започва да слуша хората и да се интересува от съдбите им. В началото на пътя хората се отнасят към него като към чудак, малко смахнат старец, който си е наумил нещо, но после историята му придобива популярност чрез вестниците и телевизията и Харолд се сдобива със спътници. Идеята му да върви пеша, за да може да поддържа живота на Куини се размива, изкривява, опорочава. Скоро той бяга от "последователите си", за да може наистина да пристигне там, където е тръгнал.
По време на пътуването си възрастният мъж започва да си припомня живота си в отделни фрагменти, в детайли отдавна забравени в миналото, за жена си, за сина си. През цялото време мисли за тях, тъгува за тях, особено за сина си. Аз очаквах на края на книгата те да се срещнат, но ... всъщност синът се е самоубил преди много години, а оттогава Харолд и Морийн (жена му) постепенно са изгубили връзката помежду си. Това се променя по време на пътуването на Харолд. Двамата бавно и мъчително преминават по пътя на осъзнаването на болката, която ги мъчи след смъртта на сина им и прошката, която си дължат.
В края на пътуването Харолд вижда Куини, но не може да й помогне, защото положението й е много тежко. Смъртта за нея е избавление и успокоение, но и Харолд е спокоен, защото този път той е направил всичко за да помогне. Морийн е тази, която отива да го посрещне в края на неговото пътуване и да го отведе вкъщи. Отнощенията между тях вече са различни и приличат повече на това, което са имали като младо семейство.

Невероятно ме впечатли това за преодоляването на трудностите като просто продължаваш напред. В случая с Харолд това е трудността да продължаваш да вървиш когато краката ти са подбити и кървят, когато обувките ти се разпадат и нямаш нито карта, нито компас, за да се ориентираш по пътя си. Това е моментът, в който той си казва, че просто трябва да слага крак пред крак, машинално, без да мисли, така както е живял обикновения си скучен и банален живот досега.
Имах възможност да изпробвам тази рецепта :-) Наистина работи! Ако използваме актуалните понятия от психологията днес това би трябвало да е resilience (жилавост, издръжливост) - способността да се възстановиш бързо от трудностите и проблемите.