Танцувалните епидемии

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

Време да се родиш и време да умреш,

време да засадиш и време да изкорениш това, което е засадено;

Време да убиеш и време да излекуваш;

Време да разрушиш и време да изградиш;

Време да ридаеш и време да се смееш;

Време да оплакваш и време да танцуваш...

Глава 3, Еклесиаст

От какво ли не е боледувало човечеството? Най-странното му заболяване се оказва че са ... танците! И то не какви да е, ами разпространени като епидемия.

Първите известни случаи на подобна епидемия били още през VII век и продължили чак до XVII век, когато изведнъж спрели. Един от най-ранните изблици на масови танци бил някъде през 20-те години на XI век в град Бернбург, когато 18 селяни започнали да пеят и танцуват около църквата, с което попречили на коледната молитва. Още такива случаи имало и през XIII век. През 1278 година около 200 души танцували на мост над река Маас и това довело до срутването му. Първите наистина големи избухвания на епидемията били през XIV век. На 24 юни 1374 година една от най-големите епидемии започнала от Аахен в Свещената Римска империя и се разпространила в Кьолн, Фландрия, Франкония, Ено, Мец, Страсбург, Тонгерен, Утрехт, Люксембург и Италия. Случаите продължили през 1375 и 1376 година в териториите на днешна Франция, Германия и Холандия, през 1381 година в Аугсбург, през 1418 в Страсбург, през 1428 в Шафхаузен и Цюрих. През 1518 година пък, в Страсбург избухнала една от най-добре документираните танцувални епидемии, известна като Танцувалната чума. Началото й било през юли, когато мисис Трофеа започнала да танцува разгорещено по улиците на Страсбург. Това продължило между 6 и 8 дни. За една седмица, към танците се включили още 34 души, а след месец танцуващите вече били около 400, като повечето от тях били жени. Огромното натоварване и изтощение в крайна сметка довело до там, че епидемията взела няколко жертви, като според полицията в един период бройката им била по 15 на ден. Това е описано в редица исторически документи, като лекарски бележки, местни и регионални хроники и дори в бележки издавани от общинския съвет. Случаите продължили – през 1536 година в Базел, през 1551 година в Анхалт. Към средата на XVII век манията изчезва, като най-добре документираните случаи си остават тези от 1374 и 1518, за които има много сведения. Хипотезите относно причинителя на епидемиите са различни и все още не е ясно дали това е било истинска болест или социален феномен. Една от най-популярните теории е, че танцуващите са били натровени с мораво рогче. Това е паразитна гъба, която се среща при някои растения и през средновековието е известна като Огън на Св. Антоний. По време на наводнения и влажни периоди гъбата може да е засягала посевите, от които хората са се хранели. Натравянето с мораво рогче се нарича ерготизъм и може да причини конвулсии и халюцинации, но не обяснява останалата част от странното поведение на танцуващите. През XX век шведският химик Алберт Хофман използва алкалоиди на моравото рогче за да изолира за първи път психоактивното вещество LSD. Според друга теория симптомите на епидемията били много сходни с енцефалит, епилепсия и тиф, но също като ерготизма те не съвпадат с всички симптоми. Смята се за възможно и че хората са започнали да танцуват в резултат на стреса породен от природните бедствия в онази епоха и болестите. В годините предхождащи епидемията от танцуващи обикновените хора страдали от лошо време, слаба реколта и непосилни данъци наложени от църквата и богатите господари. В същото време църквата и манастирите вместо да се грижат за душите на вярващите и да спазват каноните на религиозния живот тънели в разкош и похот. Върлували епидемии от чума и треска, които отнемали живота на изнемощелите от глад хора. Избухвали въстания, които бързо и жестоко били потушавани. Някои учени описват танцувалната мания като резултат от “споделен стрес” – хората танцували, за да се разсеят от постоянните стрес и бедност.

Източник: A Time to Dance a Time to Die 
                 (the extraordinary story of the dancing plague of 1518) от John Waller